Копнеж
КОПНЕЖ
Спи града.
Беше дълъг денят, беше жарък,
но промъква се скитникът малък
вън сега.
Той е сам.
Със лице уморено и бледо,
вдига поглед, прозореца гледа
нейде там.
Свети той.
Зад пердето момиче живее,
за лика й момчето копнее
без покой.
Всеки ден!
Идва той, поглед вперва във мрака,
неуморно стои и я чака
ден след ден...
Тя живее.
И спокойна е, не подозира,
че в живота й някой се взира
и бледнее.
Ах, кога ли?
Тя пердето с ръка ще отдръпне,
от момчешки очи ще потръпне...
Ах, едва ли!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Йорданова Все права защищены
