Dec 3, 2007, 8:02 PM  

Копнеж

  Poetry » Love
1.2K 0 6

                                 КОПНЕЖ

 

             Спи града.

             Беше дълъг денят, беше жарък,

             но промъква се скитникът малък

             вън сега.

 

             Той е сам.

             Със лице уморено и бледо,

             вдига поглед, прозореца гледа

             нейде там.

 

             Свети той.

             Зад пердето момиче живее,

             за лика й момчето копнее

             без покой.

 

             Всеки ден!

             Идва той, поглед вперва във мрака,

             неуморно стои и я чака

             ден след ден...

 

             Тя живее.

             И спокойна е, не подозира,

             че в живота й някой се взира

             и бледнее.

 

             Ах, кога ли?

             Тя пердето с ръка ще отдръпне,

             от момчешки очи ще потръпне...

             Ах, едва ли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...