anna_bella (Анна Йорданова) anna_bella (Анна Йорданова)
15
Dec 3, 2007, 8:02 PM  

Копнеж

  Poetry » Love
1.2K 0 6

                                 КОПНЕЖ

 

             Спи града.

             Беше дълъг денят, беше жарък,

             но промъква се скитникът малък

             вън сега.

 

             Той е сам.

             Със лице уморено и бледо,

             вдига поглед, прозореца гледа

             нейде там.

 

             Свети той.

             Зад пердето момиче живее,

             за лика й момчето копнее

             без покой.

 

             Всеки ден!

             Идва той, поглед вперва във мрака,

             неуморно стои и я чака

             ден след ден...

 

             Тя живее.

             И спокойна е, не подозира,

             че в живота й някой се взира

             и бледнее.

 

             Ах, кога ли?

             Тя пердето с ръка ще отдръпне,

             от момчешки очи ще потръпне...

             Ах, едва ли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Йорданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0