Регина (Радост Даскалова)
374 1425
8 мая 2014 г., 12:24

Копнеж по Танатос 

  Поэзия
599 1 8

Уморих се от дългата обич.

Като полет надолу в безкрайно пропадане.

И отвъд ориста "неспособна",

само твърд, само хлад по-мъглив и от ада.

Не преминах отсам бариерите -

твърде слаб беше конят ми за състезания.

Странна обич - през куп недоверия,

и за грош от отпусната доза внимание.

 

Уморих се да съм между другото,

да съм знак, да съм нищо незначеща буква,

с жива плът да си храня заблудите,

и да ходя по въглени все без обувки.

Не можах да осъмна светица,

нито нямата Лиза с копривната плетка.

Не привикнах след всяка плесница,

да признавам за моя и чуждата сметка.

 

Уморих се. Самотно обичане.

Занимание точно, каквото смъртта -

до разпадане, и до безличие,

и с надеждата ялова за топлота.

Не е обич това. Няма смисъл.

То по-скоро прилича на копнеж по Танатос.

Уморих се. За Бога, върви си...

Не можах да ти бъда дори и приятел.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??