Уморих се от дългата обич.
Като полет надолу в безкрайно пропадане.
И отвъд ориста "неспособна",
само твърд, само хлад по-мъглив и от ада.
Не преминах отсам бариерите -
твърде слаб беше конят ми за състезания.
Странна обич - през куп недоверия,
и за грош от отпусната доза внимание.
Уморих се да съм между другото,
да съм знак, да съм нищо незначеща буква,
с жива плът да си храня заблудите,
и да ходя по въглени все без обувки. ...