К огато залеза целува пак морето
О бичам да се рея в синева.
П луват и мечтите там където
Н адеждата оставя в мен следа.
Е динствена и чакана, мечтана
Ж ивее дълго в двама любовта
И нека тъй за вечност да остане
З авинаги копнежната съдба!
А после сякаш съм в звезди обляна,
Н ежността залива ме като вълна...
Е , как богиня морска да не стана!?
Ж адувам всеки прилив на нощта.
Н авярно тъй и ще остана...
О бичащата тази красота...
С ъс теб, когато пак сме двама
Т ихо ми дарявай любовта!
© Пламена Владимирова Все права защищены