Кошмар
в черни огньове горя,
мрачно и студено е вън,
а в душата ми - пустота...
Изникват сенки зловещи,
шумове странни чувам,
пламъчета на хиляди свещи,
със светлината аз се сбогувам...
И хиляди сълзи - плач непрестанен,
от небето неспирно вали,
сънят е толкова странен,
а сърцето адски боли...
Моят последен дъх,
сбогом на света и на теб,
лежа на зеления мъх,
тъма се стеле навред...
Дяволът в моето тяло
постави преграда между нас,
нищо добро не е оцеляло,
наближава сетният час...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ънфоргивън Все права защищены
