Jul 11, 2007, 12:33 PM

Кошмар

  Poetry
720 0 6
Виждам демони в моя сън,
в черни огньове горя,
мрачно и студено е вън,
а в душата ми - пустота...

Изникват сенки зловещи,
шумове странни чувам,
пламъчета на хиляди свещи,
със светлината аз се сбогувам...

И хиляди сълзи - плач непрестанен,
от небето неспирно вали,
сънят е толкова странен,
а сърцето адски боли...

Моят последен дъх,
сбогом на света и на теб,
лежа на зеления мъх,
тъма се стеле навред...

Дяволът в моето тяло
постави преграда между нас,
нищо добро не е оцеляло,
наближава сетният час...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ънфоргивън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...