elenabili (Елена Биларева)
298 2386
19 июл. 2013 г., 12:13  

Кошмарно 

  Поэзия
643 0 11

 


Аз сигурно сънувам. Няма начин

наяве все да ми е затъмнено.

Изскачат ми оттук-оттам палачи,

но вече свикнах. И си имам мнение.

 

А щом е сън, навярно е кошмарен- 
една инжекция за освестяване.
Сънят ми е пропуснатата гара

на ужасяващото осъзнаване.

 

Слабости разхождат се под лупа

и на кошмара дряновата пръчка

наказва ме за крайната ми глупост,

че вярвам в съвестта. И ми е мъчно,

 

когато сутринта измие длани –

ни чула, ни видяла. Колко тъжно.


И всяка сутрин – клана-недоклана

погребвам моята първична същност.
 

© Елена Биларева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Хубаво,Елена!
    Поздравления!
  • Поздравления за откровението-
    "погребвам моята първична същност"!
  • Харесва ми!
    Поздрав!
  • Иване, май имаш право. Благодаря за мнението!
  • ...чувствителна, ритмична, метафорична - както се казва "без думи"- моля помисли върху заглавието - алюзията е излишна...
  • Благодаря ви за интересните коментари!
  • Аз съм оня „клан-клан, недоклан”,

    дето рие с копита и рога във вратата забива.

    А тя - изправена насред нищото,

    самотна като вълчи капан,

    проскърцва любовно, поклаща се,

    като струна вибрира...

    Е,кой сега е клан-недоклан?!
    Елена,поздрави за честния стих!
  • И така - като вечния въпрос за яйцето и кокошката - кое е по-по-най -
    съвестта или първичната ни същност? Явно е нужен нов прочит, както казва Жани и кръгла маса за дебати! А за стиха 6 +!
  • Благодаря ти за коментара, Жани!
  • Препрочитам...
    И нека си наказана, хич да не ти пука, само не спирай да вярваш
    Що ли да не си го прочета пак, пък... :P
    А... и това - !!!
Предложения
: ??:??