6 мар. 2009 г., 12:59

Космическа любов

1K 0 5

            

        Две пясъчни тела се сливат

        в разгара на деня 

        и капчиците пот поглъщат жадно

        възбудените златни песъчинки.

 

        Две влажни тела са в едно

        в разгара на деня

        и трептящата бездна поглъща жадно

        настъпателния воин.

 

        Две летящи тела са в транс

        в разгара на деня

        и Слънцето изгаря жадно

        плисъка на морските вълни.

 

        Две космически тела угасват

        в разгара на деня,

        за да родят отново на Земята

        космическия разум...   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да не би тези тела да са комети или падащи звезди. Не знам защо ми дойде такава асоциация.
  • Много ти благодаря Илиянче,макар че този опит за летене датира на повече от петнадесет години валиден е и сега!
  • Смело, провокиращо, има интересно чувство и образ в него! Лесно е да се критикува, трудно е да се открие позитивното и да му се дадат крила. А летенето е смисълът на поезията! Успешен полет, Деси! Поздрав!
  • ъъъъ
    (не че не мога да се аргументирам )

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...