Mar 6, 2009, 12:59 PM

Космическа любов

  Poetry » Love
1K 0 5

            

        Две пясъчни тела се сливат

        в разгара на деня 

        и капчиците пот поглъщат жадно

        възбудените златни песъчинки.

 

        Две влажни тела са в едно

        в разгара на деня

        и трептящата бездна поглъща жадно

        настъпателния воин.

 

        Две летящи тела са в транс

        в разгара на деня

        и Слънцето изгаря жадно

        плисъка на морските вълни.

 

        Две космически тела угасват

        в разгара на деня,

        за да родят отново на Земята

        космическия разум...   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да не би тези тела да са комети или падащи звезди. Не знам защо ми дойде такава асоциация.
  • Много ти благодаря Илиянче,макар че този опит за летене датира на повече от петнадесет години валиден е и сега!
  • Смело, провокиращо, има интересно чувство и образ в него! Лесно е да се критикува, трудно е да се открие позитивното и да му се дадат крила. А летенето е смисълът на поезията! Успешен полет, Деси! Поздрав!
  • ъъъъ
    (не че не мога да се аргументирам )

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...