Космическа струна

Очакван полъх като морски бриз
докосна ме внезапно твойта орис,
нечута песен от далечен свят и праг
премина през пустиня и оазис твоят глас
резониращ в деня и нощта на моето съзнание
потопи го дълбоко в неземно упование,
проникна там където не съзирах вход
разля се във всички дълбини и прокара брод
от пеперуден замах на камбанен звън
отекна и засвири космическата ми струна
чувам само тази музика и никоя друга.

Звъни мелодия позната –кода на душата
напомня ни това е среща от съдбата
крехка и неуловима кармично неразрушима,
доплували от незнайни брегове по магнитна линия
привлече ни в опияняващ тантрически екстаз
да слеем това което някога е било допряно
и от там трудно разгадано и неовладяно-
кормило на духа понесе ни в свойта ладия,
пътуващи в едно дихание аурите сега запяват
от осъществената развръзка непресъхващата песен
пием един от друг любовта-като никоя друга.

Разпознати в повика на звукова мистерия
откъсната от нишките на седемструнна арфа,
по спирала тръгнаха една към друга вплетени
разноцветни дъги от мелодия и мантри
извика танц на зараждаща се в нас галактика
симфония от трепети,желания и сбъднати стремежи
завихря по спирала полета на енергийни творчески метежи,
заслепяват с блясък красота първичния мрак и пустота
че създаден е да стои там в началото преди пожара
само да разкрие изящността на прецедентното в безкрая
светлина родена в тъмата,прегръдка като никоя друга.