20 jun 2007, 21:56

Космическа струна

  Poesía
1.3K 0 3
Космическа струна

Очакван полъх като морски бриз
докосна ме внезапно твойта орис,
нечута песен от далечен свят и праг
премина през пустиня и оазис твоят глас
резониращ в деня и нощта на моето съзнание
потопи го дълбоко в неземно упование,
проникна там където не съзирах вход
разля се във всички дълбини и прокара брод
от пеперуден замах на камбанен звън
отекна и засвири космическата ми струна
чувам само тази музика и никоя друга.

Звъни мелодия позната –кода на душата
напомня ни това е среща от съдбата
крехка и неуловима кармично неразрушима,
доплували от незнайни брегове по магнитна линия
привлече ни в опияняващ тантрически екстаз
да слеем това което някога е било допряно
и от там трудно разгадано и неовладяно-
кормило на духа понесе ни в свойта ладия,
пътуващи в едно дихание аурите сега запяват
от осъществената развръзка непресъхващата песен
пием един от друг любовта-като никоя друга.

Разпознати в повика на звукова мистерия
откъсната от нишките на седемструнна арфа,
по спирала тръгнаха една към друга вплетени
разноцветни дъги от мелодия и мантри
извика танц на зараждаща се в нас галактика
симфония от трепети,желания и сбъднати стремежи
завихря по спирала полета на енергийни творчески метежи,
заслепяват с блясък красота първичния мрак и пустота
че създаден е да стои там в началото преди пожара
само да разкрие изящността на прецедентното в безкрая
светлина родена в тъмата,прегръдка като никоя друга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Мистик Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...