Космично
520
0
0
Планети сме ние със тебе
далечни.
Кръжим и се търсим навред
из Всемира.
Но движим се в орбити свои
и вечни -
едната към другата път не намира.
Недрата ни - токове мощни
привличат,
но бездни вселенски ги крият,
поглъщат.
Сърцата съвсем по човешки обичат...
Не могат планетите да се прегръщат.
Светлинни години ще трябва
да минем,
да можем поне с телескоп
да се видим.
Ядрата ни топли
тогаз ще изстинат.
Ще дойде студена, космическа зима.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
