Планети сме ние със тебе

       далечни.

       Кръжим и се търсим навред

       из Всемира.

       Но движим се в орбити свои

       и вечни -

       едната към другата път не намира.

       Недрата ни - токове мощни

       привличат,

       но бездни вселенски ги крият,

       поглъщат.

       Сърцата съвсем по човешки обичат...

       Не могат планетите да се прегръщат.

       Светлинни години ще трябва

       да минем,

       да можем поне с телескоп

       да се видим.

       Ядрата ни топли

       тогаз ще изстинат.

       Ще дойде студена, космическа зима.