3.04.2011 г., 21:22

Космично

514 0 0

 

 

       Планети сме ние със тебе

       далечни.

       Кръжим и се търсим навред

       из Всемира.

       Но движим се в орбити свои

       и вечни -

       едната към другата път не намира.

 

       Недрата ни - токове мощни

       привличат,

       но бездни вселенски ги крият,

       поглъщат.

       Сърцата съвсем по човешки обичат...

       Не могат планетите да се прегръщат.

 

       Светлинни години ще трябва

       да минем,

       да можем поне с телескоп

       да се видим.

       Ядрата ни топли

       тогаз ще изстинат.

       Ще дойде студена, космическа зима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...