Космично
Планети сме ние със тебе
далечни.
Кръжим и се търсим навред
из Всемира.
Но движим се в орбити свои
и вечни -
едната към другата път не намира.
Недрата ни - токове мощни
привличат,
но бездни вселенски ги крият,
поглъщат.
Сърцата съвсем по човешки обичат...
Не могат планетите да се прегръщат.
Светлинни години ще трябва
да минем,
да можем поне с телескоп
да се видим.
Ядрата ни топли
тогаз ще изстинат.
Ще дойде студена, космическа зима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени