Коулрофобия: черна клоунада
Привижда ми се (или се лъжа?)
едно дълго увеселително пътешествие –
в изпаренията на джин, водка и
сутрешна мараня.
Унесен в танца на въртележката.
В Завоя на съдбата тълпи от деца
тъй рядко дохождат, тъй рядко се срещат...
А клоунът е сив, мрачен, сляп, глухоням.
И никой не плаща за смешките му.
Обръщам джобовете с хастара навън.
Прахта изтупвам и псувам:
,,Майка му стара!’’
Но нито наяве, нито насън
не съм надвзел. И лесно не давам.
Изпадна оттам обаче еднопосочен билет –
а лудостта ми ме тласкаше към страшното влакче.
Светът се провикваше: ,,Настани се, лалà!’’.
И предлагаше успокоителни хапчета...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Дренски Все права защищены
У нас има доста млади автори, някои от които кадърни и перспективни (не се слагам сред тях), но няма читатели=>търсене, а и като цяло пазар за новото българско изкуство (в частност - за поезия). За да се подобри положението, трябва да се провежда целенасочена и систематична политика в сферата на културата, а дотогава ще се разчита на спонсори и собствено финансиране. Малко са според мен обаче меценатите, които биха инвестирали в толкова рисков продукт, какъвто е българска съвременна литература. Освен това, форумите вече се очертават като водеща форма на разпространение на модерни творби в различните жанрове и колкото и да ме изкушава белият лист, не знам дали ще видя скоро върху него свои писания. Поздрави!