Коя жена така те унизи,
че се опитваш уязвен да мразиш всички.
Коя жена така те нарани,
че се боиш отново с чувствата да бъдеш искрен.
Коя жена с теб се подигра,
че се кълнеш в името на бога.
Че нямало любов,
а суета,
изпълнена от празнословия.
Вдигни глава. Естествено се дръж.
Не бягай от любов.
От нея мисля - май не се умира.
Нима загубил я веднъж,
е невъзможно да я преоткриеш.
Че в света човек с човек не си прилича
и някъде на този свят
те чака твоето момиче,
с което ще почустваш,
че обичаш,
че обичаш - и то как!
© Наталия Божилова Все права защищены