Край
Стига! Ни молба, ни сълзи в очите.
Няма да хуля съдбата си. Не!
Даже отново да бликнат сълзите,
аз ще ги спра, ще ги скрия.
Зла съдба от живота ме измами.
Патих си.
Вече от днес нататък ще избирам сама,
без чувство.
Хубавите мои мечти се спотаиха в забрава.
И ще ми бъде тежко може би...
без да мисля за тебе тогава!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина Иванова Все права защищены