Стига! Ни молба, ни сълзи в очите.
Няма да хуля съдбата си. Не!
Даже отново да бликнат сълзите,
аз ще ги спра, ще ги скрия.
Зла съдба от живота ме измами.
Патих си.
Вече от днес нататък ще избирам сама,
без чувство.
Хубавите мои мечти се спотаиха в забрава.
И ще ми бъде тежко може би...
без да мисля за тебе тогава!
© Лина Иванова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
