19 июл. 2015 г., 11:08

Край задуха

753 0 16

Край задуха

Ще напиша всичко остро за болката.
За тайния копнеж за... нещо.
Вълните на надежда. 
Или просто ми е топло.
Ще сплета един кроеж. Разхвърлян 
ще е бавен за сгъване.
Боли да си затрупан в паяжини.
Ще ги
прибера. Чекмеджетата
ще боядисам със сълзите си.
Пак протъркани, обичани.
Лутал ли си се из
себе си?
В нужда да направиш нещо?
Нещо...
И я пуснах.
Музиката пи от мен.
И аз я дишах, дишах я...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лейди Фокс, благодаря за милия коментар Поздрави и на теб!
  • Йоана, наистина са хубави стиховете ти. Освен с похватите и изразните средства са хубави и с това, че има много психология и философия в тях!!! Ще очаквам следващите порции наслада тук, в сайта!
  • Велин, още веднъж благодаря за активното участие с коментари и оценки, радвам се, че толкова ти харесват стиховете ми

    Мина Конарова, благодаря за това мило определение на стиха ми! Трогната съм
  • Прекрасно, образно и метафорично!
  • Да, да! Наистина имаш уникален стил. Харесват ми изразите ти! Поздрави и лека нощ! Утре пак ще почета от малкото неща, които останаха непрочетени!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....