19 jul 2015, 11:08

Край задуха

  Poesía » Otra
755 0 16

Край задуха

Ще напиша всичко остро за болката.
За тайния копнеж за... нещо.
Вълните на надежда. 
Или просто ми е топло.
Ще сплета един кроеж. Разхвърлян 
ще е бавен за сгъване.
Боли да си затрупан в паяжини.
Ще ги
прибера. Чекмеджетата
ще боядисам със сълзите си.
Пак протъркани, обичани.
Лутал ли си се из
себе си?
В нужда да направиш нещо?
Нещо...
И я пуснах.
Музиката пи от мен.
И аз я дишах, дишах я...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лейди Фокс, благодаря за милия коментар Поздрави и на теб!
  • Йоана, наистина са хубави стиховете ти. Освен с похватите и изразните средства са хубави и с това, че има много психология и философия в тях!!! Ще очаквам следващите порции наслада тук, в сайта!
  • Велин, още веднъж благодаря за активното участие с коментари и оценки, радвам се, че толкова ти харесват стиховете ми

    Мина Конарова, благодаря за това мило определение на стиха ми! Трогната съм
  • Прекрасно, образно и метафорично!
  • Да, да! Наистина имаш уникален стил. Харесват ми изразите ти! Поздрави и лека нощ! Утре пак ще почета от малкото неща, които останаха непрочетени!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...