11 мая 2018 г., 18:16
Крайния ъгъл в сърцето ми
Като боклук от сърцето ми
довян от вятъра прашен
да те измета се зарекох!
Започнах от крайния ъгъл –
там където си мислех,
че съм свободен, че още те няма...
Боли!
Като сол изсипана
в още кървящата рана!
Когато достигнах средата –
там където споменът избледнява,
дочух водопада в сълзите ти.
Мигове къси, минути,
векове и епохи
в моментите на забрава изтекоха...
Когато достигнал до края –
там където започва едно ново начало
разбрах, че земята е кръгла.
С усмивка за Щастливеца мен
и протегнати длани
Ти ме чакаше там.
© Ангел Милев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Явно... далечен е моят краен ъгъл! Трудно-достъпен!
Благодаря Ви Annabell и teis, че достигнахте и надникнахте там. -
Ти ме чакаше там... хубаво е...като лабиринт с изход... Привет, Ангеле!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
А начинът, по който обръщаш света, за да откриеш, че любовта, дори далеч от очите, не е спирала да крачи към теб... просто вълшебно!
Обичам стих, който се лее, не "заковава" рими, а думите се извиват като нежен воал. Трудно за постигане!
Поздравления!