Крайния ъгъл в сърцето ми
Като боклук от сърцето ми
довян от вятъра прашен
да те измета се зарекох!
Започнах от крайния ъгъл –
там където си мислех,
че съм свободен, че още те няма...
Боли!
Като сол изсипана
в още кървящата рана!
Когато достигнах средата –
там където споменът избледнява,
дочух водопада в сълзите ти.
Мигове къси, минути,
векове и епохи
в моментите на забрава изтекоха...
Когато достигнал до края –
там където започва едно ново начало
разбрах, че земята е кръгла.
С усмивка за Щастливеца мен
и протегнати длани
Ти ме чакаше там.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
