11 июл. 2015 г., 09:54

Крайпътен надгробен камък 

  Поэзия » Философская
513 0 3

                                                      "Тук е погребан..."

                                                        ( надпис на камък)


Отдавнашен е тоз надгробен камък,

но буквите му още си личат.

И днес изправен, като малък замък,

годните във него си течат.


Историята в него се побира

и тук се подслоняват векове.

И всеки пътник тука го разбира,

че камъкът понася ветрове.


И този гроб във времето векува,

макар че тялото му се топи.

Историята раните лекува

и етикет на вечното лепи.



© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Времето лекува всичко друго, само не и душата. Тя продължава пътя си и след надгробния камък. Това не бива никога да забравяме.
    Хубаво си го казал, Никола! Поздравление!
  • Сътрворил си прекрасна история върху камък, Колич!
  • Историята да не се пренаписва според нуждите на "преминаващите" за да успее да излекува раните. Хареса ми философския ти поглед. Сърдечни поздрави!
Предложения
: ??:??