11 июл. 2015 г., 09:54

Крайпътен надгробен камък

693 0 3

                                                      "Тук е погребан..."

                                                        ( надпис на камък)


Отдавнашен е тоз надгробен камък,

но буквите му още си личат.

И днес изправен, като малък замък,

годните във него си течат.


Историята в него се побира

и тук се подслоняват векове.

И всеки пътник тука го разбира,

че камъкът понася ветрове.


И този гроб във времето векува,

макар че тялото му се топи.

Историята раните лекува

и етикет на вечното лепи.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Времето лекува всичко друго, само не и душата. Тя продължава пътя си и след надгробния камък. Това не бива никога да забравяме.
    Хубаво си го казал, Никола! Поздравление!
  • Сътрворил си прекрасна история върху камък, Колич!
  • Историята да не се пренаписва според нуждите на "преминаващите" за да успее да излекува раните. Хареса ми философския ти поглед. Сърдечни поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...