Jul 11, 2015, 9:54 AM

Крайпътен надгробен камък

689 0 3

                                                      "Тук е погребан..."

                                                        ( надпис на камък)


Отдавнашен е тоз надгробен камък,

но буквите му още си личат.

И днес изправен, като малък замък,

годните във него си течат.


Историята в него се побира

и тук се подслоняват векове.

И всеки пътник тука го разбира,

че камъкът понася ветрове.


И този гроб във времето векува,

макар че тялото му се топи.

Историята раните лекува

и етикет на вечното лепи.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Времето лекува всичко друго, само не и душата. Тя продължава пътя си и след надгробния камък. Това не бива никога да забравяме.
    Хубаво си го казал, Никола! Поздравление!
  • Сътрворил си прекрасна история върху камък, Колич!
  • Историята да не се пренаписва според нуждите на "преминаващите" за да успее да излекува раните. Хареса ми философския ти поглед. Сърдечни поздрави!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...