Красиви са очите ти, любов
но само с красота не се живее!
Аз всеки ден се раждам с огън нов
и се опитвам да те преживея.
Притоплям всяка сутрин стари чувства
в един почти изгнил ръждив тиган,
пералнята по два пъти пускам,
но все е мръсен пустият юрган!
Счупи се отдавна грамофонът
и днес на пръста плочите въртя.
Дори веднъж не звънва телефонът,
какво остава за пощенски писма.
Стените в къщи скоро боядисвах,
а все едно от оня век не съм...
Дори и стари шкафове почиствах -
накрая ги изхвърлих всички вън.
И само си запазих като спомен
едно съвсем прогнило чекмедже -
намерих в него черно-бяло копче
и снимка на разрошено момче.
Красиви са очите му, любов...
Но вярно, с красота не се живее!
Дай да обеля някой друг картоф,
че водата ври, ще изпрелее...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васка Мадарова Все права защищены
