10 окт. 2015 г., 20:39

Красотата в моята градина

624 0 3

Красотата в моята градина

 

 

Ти си най-красивото цвете,

отгледано в моята градина!

Най-прекрасната и деликатна китка...

Ти си розата, която живее вътре в мене!

Аромата ти е толкова омаян и опияняващ,

че прави животът ми по-щастлив, най-щастлив!

Цветът ти е толкова нежен и вдъхновяващ,

че прави светът ми по-красив, най-щастлив!

Твоята прелест и изящност спират дъха ми!

Твоята воля и душа държат ръката ми!

Твоите вълнения и емоции осветяват пътя ми!

Твоите мъки и радости осмислят живота ми!

Твоето ярко сияние дава причина за моето съществуване!

Моят дълг е да те пазя от тъмнината на света,

със цялата любов,която изпитвам към тебе...

Моят дълг е да те пазя от липсата и болката...,

за да може никога да не увехнеш,

за да може никога да не умреш,

за да мога винаги да живея до тебе,

за се обичаме и обожаваме, винаги макар и отдалече...!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти,Ел!Пращам ти и аз светли пожелания и прегръдки!


    Благодаря Валери!За интереса и усмихнатото настроение!!!
  • Благодаря Ина за този коментар!Благодаря за направената асоциация с библията,сравнението и показаната разлика...

    Благодаря Младен! Радвам се,че посещаваш страничката ми и че четеш посланиятА...!!!...

    Благодаря Ева!Радвам се,че усети настроението...!

    Благодаря,че и тримата ме оценихте!Поздрави!
  • Любовта отдалеч е по-красива и по-истинска. Високите планини се осезават цялостно, само когато са на хоризонта!

    Поздравление за стиха, Лили!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...