Едно момиченце се спря,
напук на знойната омара,
в тревицата до тротоара.
И пеперудката видя.
Тя беше с ангелски крилца –
лилаво-сини – от коприна.
Но всеки друг я бе подминал –
бе мъничка – като троха.
Детето – любопитно беше,
но баба му – нетърпелива.
На лекар двете днес отиваха –
момиченцето – не ядеше!
Изсъхваше в устата малка
все хапката – насила дадена!
А бабина любов – предадена –
е по-опасно от хвързалка!*
Та... спря се внучката. Погледна
към баба си. Къмто тревата...
Там пеперудката – горката! –
душа береше – за последно!
И в своя опит да успее
да я спаси – тя кихна силно!
– Отлитай, мъничка – безкрилно!
Обичам те – ще оцелееш!
* хвързалка = хвърчило, закачено на закачалка, невидяло небе