Едно момиченце се спря,
напук на знойната омара,
в тревицата до тротоара.
И пеперудката видя.

Тя беше с ангелски крилца –
лилаво-сини – от коприна. 
Но всеки друг я бе подминал –
бе мъничка – като троха. 

Детето – любопитно беше, 
но баба му – нетърпелива.
На лекар двете днес отиваха – 
момиченцето – не ядеше!

Изсъхваше в устата малка
все хапката – насила дадена!
А бабина любов – предадена – 
е по-опасно от хвързалка!*

Та... спря се внучката. Погледна
към баба си. Къмто тревата...
Там пеперудката – горката! – 
душа береше – за последно!

И в своя опит да успее
да я спаси – тя кихна силно! 

– Отлитай, мъничка – безкрилно! 

Обичам те – ще оцелееш! 

* хвързалка = хвърчило, закачено на закачалка, невидяло небе