УВОД
Мили щурковци любими,
забавни, луди и игриви!
Искам аз да ви разкажа приказка една,
за щастието мое най-голямо на света!
Ще я разкажа както мога най-добре, а именно чрез рими,
които дават положителен заряд и правят ни непобедими!
КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ГЛАВНИЯ ГЕРОЙ
Приказката, скъпи мои, започва ей така,
със спомени незабравими, но и с мъничко тъга!
Имало едно време момиченце едно,
срамежливо, закачливо, умно то било!
Очите му – черни и големи – точно като две маслини,
погледне ли те с тях, се изпълваш с нежност и дните стават по-щастливи!
Устните му – нежни и червени като розите в софийското поле,
докосне ли те с тях – имаш чувството, че си на „седмото небе”!
С катранено черна, гъста коса,
с ангелско лице и име, означаващо РОСА!
ЖИВОТЪТ ù НА СЕЛО
Това момиченце се казвало Росица и живеело на село,
било то много хитро, работливо, предвидливо и най-вече – смело!
Заедно с родителите си добри работели по цял ден на полето,
но имало и много дни, в които дискотеката превръщала в ЗВЕЗДА детето!
Така минавали на Роси дните там – в работа и танци до зори,
е, да, не са живели те охолно, но в крайна сметка не всичко е пари!
Много трудности са имали – безспорно, но безкрайно са се те обичали,
Справяли са се сами, но и заедно били са – в семейна любов са се вричали!
*** *** ***
ЖИВОТЪТ ù В ГРАДА
Когато Роси се решила да пристигне в града, наречен София, и риск да поеме,
в началото се сблъскала с трудности големи и с не леко време!
Но това момиче бойно било много амбициозно, упорито, но и дипломат,
решено да се справи с всичко, независимо с какво – макар и на инат!
С тази своя амбициозност в университет СОФИЙСКИ влязло то,
не едно, а две висши завършило със самочувствие и елегантно облекло!
Роси след това намерила една работа страхотна – силна, печеливша,
в Японското посолство тя била – работила спокойно и със сила ВИСША!
А преди това, пропуснах да ви кажа, е работила в Посолството в Англия,
Е, да, за малко е било това, но нали знаете – понякога изпитваш и носталгия!
Та след Японското посолство започнала в частна фирма – спортна, атлетична,
почти целия свят обиколила, но пък работата ù била доста динамична!
Няма аз подробности да ви разказвам, защото няма да ви е интересно,
вие, мили мои, знаете, че на нея никак не ù е било лесно!
*** *** ***
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За жалост това наше съкровище, Росичка, вече го няма,
не е сред нас, няма кой да ни разсмива и развеселява!
Но аз в едно съм убедена, че тя е тук и ни закриля всеки ден,
винаги ще бъде в наш'те сърца – неразделна част от мен!
Ето това беше приказката кратка, щурковци любими,
за моето слънчице голямо – неугасващо, като ярките звезди красиви!
София Автор: Антоанета Градева
02.11.2011
© Антоанета Градева Все права защищены