Кратката история за живота на мама

УВОД

Мили  щурковци любими,

забавни, луди и игриви!

Искам аз да ви разкажа приказка една,

за щастието мое най-голямо на света!

Ще я разкажа както мога най-добре, а именно чрез рими,

които дават положителен заряд и правят ни непобедими!

КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ГЛАВНИЯ ГЕРОЙ

Приказката, скъпи мои, започва ей така,

със спомени незабравими, но и с мъничко тъга!

Имало едно време момиченце едно,

срамежливо, закачливо, умно то било!

Очите му – черни и големи – точно като две маслини,

погледне ли те с тях, се изпълваш с нежност и дните стават по-щастливи!

Устните му – нежни и червени като розите в софийското поле,

докосне ли те с тях – имаш чувството, че си на „седмото небе”!

С катранено черна, гъста коса,

с ангелско лице и име, означаващо РОСА!

ЖИВОТЪТ ù НА СЕЛО

Това момиченце се казвало Росица и живеело на село,

било то много хитро, работливо, предвидливо и най-вече – смело!

Заедно с родителите си добри работели по цял ден на полето,

но имало и много дни, в които дискотеката превръщала в ЗВЕЗДА детето!

Така минавали на Роси дните там – в работа и танци до зори,

е, да, не са живели те охолно, но в крайна сметка не всичко е пари!

Много трудности са имали – безспорно, но безкрайно са се те обичали,

Справяли са се сами, но и заедно били са – в семейна любов са се вричали!

***                                                             ***                                                      ***   

ЖИВОТЪТ ù В ГРАДА

Когато Роси се решила да пристигне в града, наречен София, и риск да поеме,

в началото се сблъскала с трудности големи и с не леко време!

Но това момиче бойно било много амбициозно, упорито, но и дипломат,

решено да се справи с всичко, независимо с какво – макар и на инат!

С тази своя амбициозност в университет СОФИЙСКИ влязло то,

не едно, а две висши завършило със самочувствие и елегантно облекло!

Роси след това намерила една работа страхотна – силна, печеливша,

в Японското посолство тя била – работила спокойно и със сила ВИСША!

А преди това, пропуснах да ви кажа, е работила в Посолството в Англия,

Е, да, за малко е било това, но нали знаете – понякога изпитваш и носталгия!

Та след Японското посолство започнала в частна фирма – спортна, атлетична,

почти целия свят обиколила, но пък работата ù била доста динамична!

Няма аз подробности да ви разказвам, защото няма да ви е интересно,

вие, мили мои, знаете, че на нея никак не ù е било лесно!

***                                                             ***                                                      ***  

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

За жалост това наше съкровище, Росичка, вече го няма,

не е сред нас, няма кой да ни разсмива и развеселява!

Но аз в едно съм убедена, че тя е тук и ни закриля всеки ден,

винаги ще бъде в наш'те сърца – неразделна част от мен!

Ето това беше приказката кратка, щурковци любими,

за моето слънчице голямо – неугасващо, като ярките звезди красиви!

София                                                                Автор: Антоанета Градева

02.11.2011