Изпод света

изкочиха с трясък

димящи рога

с перлен блясък.

-Кажи ми, дяволе,

с тия зелени очи...

В остарелите храмове

ще гориш ли души?

- Започвам от твойта,

парче по парче,

а другата бройка,

човек след човек.

Ще бъда "белия" конник.

И твоя владетел.

Ти - мирен поклонник

и моя радетел.

Там, под земята,

напълни се вече,

не виждат зората

тия малки човеци.

Реших да ги сложа

в големия град.

Искам да могат

повече да грешат.

Човек саморазруха

обича да прави,

в него е впита

до кости и стави.

За тебе абсент

и бучка от злоба,

лъжица живот

и за твойта особа.

До скоро, малки човеко...