Края на ада
583
0
0
Изпод света
изкочиха с трясък
димящи рога
с перлен блясък.
-Кажи ми, дяволе,
с тия зелени очи...
В остарелите храмове
ще гориш ли души?
- Започвам от твойта,
парче по парче,
а другата бройка,
човек след човек.
Ще бъда "белия" конник.
И твоя владетел.
Ти - мирен поклонник
и моя радетел.
Там, под земята,
напълни се вече,
не виждат зората
тия малки човеци.
Реших да ги сложа
в големия град.
Искам да могат
повече да грешат.
Човек саморазруха
обича да прави,
в него е впита
до кости и стави.
За тебе абсент
и бучка от злоба,
лъжица живот
и за твойта особа.
До скоро, малки човеко...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Бъчваров Всички права запазени
