Не рови, щом без думи остана.
Душата не ще препиране.
Ни всеотдайност, нито стомана,
а просто и тихо умиране. 

На света, който вече поробва,
а не прави свободни мечтите.
Остави ме болен от викане
да си търся сам същините.

Не отваряй на свойте приумици. 
Недей тръгва подир светли идеи.
Помълчи с мен в сините ледници. 
После водка налей да се сгреем.

Кремъка на мойто огниво

под леда безконечно затрил съм.
И недей го търси. Само гнилост
ще откриеш сега, безразлична.