Кремък
745
0
1
Не рови, щом без думи остана.
Душата не ще препиране.
Ни всеотдайност, нито стомана,
а просто и тихо умиране.
На света, който вече поробва,
а не прави свободни мечтите.
Остави ме болен от викане
да си търся сам същините.
Не отваряй на свойте приумици.
Недей тръгва подир светли идеи.
Помълчи с мен в сините ледници.
После водка налей да се сгреем.
Кремъка на мойто огниво
под леда безконечно затрил съм.
И недей го търси. Само гнилост
ще откриеш сега, безразлична.
© ДИВИЯТ КОН All rights reserved.
