17 сент. 2010 г., 23:44

Крепост

910 0 0

 Крепост

 

 

 

Стените се рушат

и ти се открива този нов свят.

На прах се разпиляват,

но всичко е в този сив цвят.

 

Нали сърцевината очакваш да ти се изпречи?

Стената е това - една преграда,

създадена само да попречи.

Но явно е това - няма го града.

 

Нищо няма - ярка сивота,

а ти очакваше това - душа цяла,

една необозрима красота.

Поне сега това е - суша бяла.

 

Отблъсква те - аз зная,

някога градът бе това - цветна градина,

но рани няма в Рая,

а тук се разрази това - огнена картина.

 

Какво сега ще правиш?

Ще съграждаш онова - старата стена

и пак ще заличиш?

Или ще засаждаш онова - градината една?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...