17 sept 2010, 23:44

Крепост

  Poesía
906 0 0

 Крепост

 

 

 

Стените се рушат

и ти се открива този нов свят.

На прах се разпиляват,

но всичко е в този сив цвят.

 

Нали сърцевината очакваш да ти се изпречи?

Стената е това - една преграда,

създадена само да попречи.

Но явно е това - няма го града.

 

Нищо няма - ярка сивота,

а ти очакваше това - душа цяла,

една необозрима красота.

Поне сега това е - суша бяла.

 

Отблъсква те - аз зная,

някога градът бе това - цветна градина,

но рани няма в Рая,

а тук се разрази това - огнена картина.

 

Какво сега ще правиш?

Ще съграждаш онова - старата стена

и пак ще заличиш?

Или ще засаждаш онова - градината една?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...