6 июн. 2006 г., 18:09

Крещи, отрича!

870 0 3
"Сърцето и мозъкът са съседи, но никога няма да бъдат приятели!"
Сън прекрасен,
или блян ужасен.
Защо сърцето те обича,
когато мозъкът отрича?
Очите виждат красотата,
но душата чувства и лъжата.
Че имах твоето сърце,
спомена държа в ръце.
Разумът крещи: "Пусни го!",
но тихичко нашепва: "Запази го".
Любов, ти изгаряща ми подари,
позволи ми да живея макар и в лъжи.
Да бъдеш мой, но не в мечтите,
да си до мен, но не в нощите.
Наяве искам ти да ме обичаш,
с целувки да ме разсъбличаш.
Но не с вятърните думи,
или с ласки тъй фалшиви.
Сън прекрасен,
или блян ужасен?
Сърцето иска да обича,
но мозъкът крещи, отрича!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЕЛИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...