Крещи, отрича!
"Сърцето и мозъкът са съседи, но никога няма да бъдат приятели!"
Сън прекрасен,
или блян ужасен.
Защо сърцето те обича,
когато мозъкът отрича?
Очите виждат красотата,
но душата чувства и лъжата.
Че имах твоето сърце,
спомена държа в ръце.
Разумът крещи: "Пусни го!",
но тихичко нашепва: "Запази го".
Любов, ти изгаряща ми подари,
позволи ми да живея макар и в лъжи.
Да бъдеш мой, но не в мечтите,
да си до мен, но не в нощите.
Наяве искам ти да ме обичаш,
с целувки да ме разсъбличаш.
Но не с вятърните думи,
или с ласки тъй фалшиви.
Сън прекрасен,
или блян ужасен?
Сърцето иска да обича,
но мозъкът крещи, отрича!
Сън прекрасен,
или блян ужасен.
Защо сърцето те обича,
когато мозъкът отрича?
Очите виждат красотата,
но душата чувства и лъжата.
Че имах твоето сърце,
спомена държа в ръце.
Разумът крещи: "Пусни го!",
но тихичко нашепва: "Запази го".
Любов, ти изгаряща ми подари,
позволи ми да живея макар и в лъжи.
Да бъдеш мой, но не в мечтите,
да си до мен, но не в нощите.
Наяве искам ти да ме обичаш,
с целувки да ме разсъбличаш.
Но не с вятърните думи,
или с ласки тъй фалшиви.
Сън прекрасен,
или блян ужасен?
Сърцето иска да обича,
но мозъкът крещи, отрича!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЕЛИ Всички права запазени
