Криле

3 нояб. 2016 г., 11:36

Поэзия » Другая

461 0 0

Лежа във прозрачен ковчег,
от есенна шума обкичен,
и сякаш изминал е век,
откак за последно съм дишал.

Лежа сред прозрачни воали
и как не потъвам е чудо -
от липси натегнал съм цял,
от думи и мънички лудости.

Лежа и се взирам, невиждащ,
в спокойното сиво небе;
водата тревожат между ни
шепоти с пъстри криле.

Криле

Свързани произведения

Комментарии

Предложения