3 нояб. 2016 г., 11:36
Лежа във прозрачен ковчег,
от есенна шума обкичен,
и сякаш изминал е век,
откак за последно съм дишал.
Лежа сред прозрачни воали
и как не потъвам е чудо -
от липси натегнал съм цял,
от думи и мънички лудости.
Лежа и се взирам, невиждащ,
в спокойното сиво небе;
водата тревожат между ни
шепоти с пъстри криле.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация