3 февр. 2014 г., 13:33

Крило за закрила 

  Поэзия
630 0 17
Ти няма никога да разбереш
цвета на дългите ми листопади.
Как самотата, крехка като скреж,
на гърлото ми всяка сутрин сяда.
И колко къси са каишките
на мислите - настръхнали зверчета,
как всеки ден е рейнджър в мисия -
мълчи в блатата да опази тебе.
Ти няма никога да се досетиш
с какво заплащам тишината ти,
как скърцане на зъби прави песен
и как се носи недостатъчност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Все права защищены

Предложения
: ??:??