Крило за закрила
Ти няма никога да разбереш
цвета на дългите ми листопади.
Как самотата, крехка като скреж,
на гърлото ми всяка сутрин сяда.
И колко къси са каишките
на мислите - настръхнали зверчета,
как всеки ден е рейнджър в мисия -
мълчи в блатата да опази тебе.
Ти няма никога да се досетиш
с какво заплащам тишината ти,
как скърцане на зъби прави песен
и как се носи недостатъчност.
Ти няма никога и да научиш,
как всеки ден се ампутира липса,
как вие празнотата като куче,
и ореола ти с какво изписвам...
Мълча и се преструвам, че ме няма,
че просто съм една усмивка мила,
че онова на лявото ти рамо
не е крилото ми - да те закриля.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
