Регина (Радост Даскалова)
374 1425
3.02.2014 г., 13:33 ч.

Крило за закрила 

  Поезия
579 0 17

Ти няма никога да разбереш

цвета на дългите ми листопади.

Как самотата, крехка като скреж,

на гърлото ми всяка сутрин сяда.

 

И колко къси са каишките

на мислите - настръхнали зверчета,

как всеки ден е рейнджър в мисия -

мълчи в блатата да опази тебе.

 

Ти няма никога да се досетиш

с какво заплащам тишината ти,

как скърцане на зъби прави песен

и как се носи недостатъчност.

 

Ти няма никога и да научиш,

как всеки ден се ампутира липса,

как вие празнотата като куче,

и ореола ти с какво изписвам...

 

Мълча и се преструвам, че ме няма,

че просто съм една усмивка мила,

че онова на лявото ти рамо

не е крилото ми - да те закриля.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??