Счупена чаша, от която може да се пие.

Отдавна е без дръжка и права не стои.

Но е пълна с кристали, кристали от твоите сълзи.

Събрани са, за да не препълват душата ти.

А някой там – отсреща, простира твоите мечти.

На показ, за да ги видят другите изпрани – чисти.

Може би. И прах по тях полепва и ги мърси

вятърът от чуждите мисли и очи.

A ти си вече до ръба препълнена,

приливат се от теб отприщени като вълни,

разплискани, попиващи, разпенени

вълнения;

и в меки отливи

прибират се във чашите,

изсъхват

(заспиват), притихват на кристали.

А озарена, ти оставяш ги на масата

сред разхвърляните чаши.

И пак си малка:

лъчезарна като дете.