Mar 6, 2011, 8:51 PM

Kристали

  Poetry » Love
712 0 0

 

Счупена чаша, от която може да се пие.

Отдавна е без дръжка и права не стои.

Но е пълна с кристали, кристали от твоите сълзи.

Събрани са, за да не препълват душата ти.

 

А някой там – отсреща, простира твоите мечти.

На показ, за да ги видят другите изпрани – чисти.

Може би. И прах по тях полепва и ги мърси

вятърът от чуждите мисли и очи.

 

A ти си вече до ръба препълнена,

приливат се от теб отприщени като вълни,

разплискани, попиващи, разпенени

вълнения;

и в меки отливи

прибират се във чашите,

изсъхват

(заспиват), притихват на кристали.

А озарена, ти оставяш ги на масата

сред разхвърляните чаши.

И пак си малка:

лъчезарна като дете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...