Mar 6, 2011, 8:51 PM

Kристали

  Poetry » Love
708 0 0

 

Счупена чаша, от която може да се пие.

Отдавна е без дръжка и права не стои.

Но е пълна с кристали, кристали от твоите сълзи.

Събрани са, за да не препълват душата ти.

 

А някой там – отсреща, простира твоите мечти.

На показ, за да ги видят другите изпрани – чисти.

Може би. И прах по тях полепва и ги мърси

вятърът от чуждите мисли и очи.

 

A ти си вече до ръба препълнена,

приливат се от теб отприщени като вълни,

разплискани, попиващи, разпенени

вълнения;

и в меки отливи

прибират се във чашите,

изсъхват

(заспиват), притихват на кристали.

А озарена, ти оставяш ги на масата

сред разхвърляните чаши.

И пак си малка:

лъчезарна като дете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...