Кръстопът
Вълшебна формула ли си над океана,
или на отговора закъснял си края...
Звезди изпращаш, смях и сълзи даряваш,
с магическа власт в гърлото ми засядаш...
Застиваш от векове на желания остров,
като влюбена двойка, заслушала Моцарт...
И се спираш с маска смаяно черно-бяла,
като преоблечен до живот залез акварелен...
Там, извън е пътят, или вътре в себе си,
без граници, с хармония на Дебюси...
Пейзаж красив преминал скоростно
там, с верен знак - отвъд при корена си...
или на отговора закъснял си края...
Звезди изпращаш, смях и сълзи даряваш,
с магическа власт в гърлото ми засядаш...
Застиваш от векове на желания остров,
като влюбена двойка, заслушала Моцарт...
И се спираш с маска смаяно черно-бяла,
като преоблечен до живот залез акварелен...
Там, извън е пътят, или вътре в себе си,
без граници, с хармония на Дебюси...
Пейзаж красив преминал скоростно
там, с верен знак - отвъд при корена си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
