23.10.2008 г., 14:03 ч.

Кръстопът 

  Поезия » Философска
415 0 5
 Вълшебна формула ли си над океана,
или на отговора закъснял си края...
Звезди изпращаш, смях и сълзи даряваш,
с магическа власт в гърлото ми засядаш...
 
Застиваш от векове на желания остров,
като влюбена двойка, заслушала Моцарт...
И се спираш с маска смаяно черно-бяла,
като преоблечен до живот залез акварелен...
 
Там, извън е пътят, или вътре в себе си,
без граници, с хармония на Дебюси...
Пейзаж красив преминал скоростно
там, с верен знак - отвъд при корена си...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??