1 июн. 2017 г., 22:16

Кръстопът

720 1 0

Кръстопът
С.Л.

 

Два пътя,разделени от години.
Години на мълчание,
години на забрава.
Отдавна загубена плам,
жажда и страст.
Орис преплитаща,
неочаквана.
Играеща си с човешките съдби.
Събира отдавна изгубена любов,
забравена, изчезнала, погубена.
Поглед,за секунди, 
достатъчен за векове.
Пламък отдавна изпарен, 
разпалващ от недрата на сърцето.
Подтискан, години на тишина.
Лек трепет, шумът на сърцето,
нарастващ и ескалиращ.
Затуптяло със същата жажда,
същият огън.
Дълго мълчание или разговор ням.
Очи пълни със щастие,
пълни с любов,
премълчаващи и казващи много.
Страх от рани,
не зараснали
не забравени,
белязани за винаги.
Времето запечатало дълбоко и трайно,
завинаги и непростимо.
Още секунди вглеждане в душите.
Сълзи от мъка и щастие.
И пак на път пресичащ се вечно,
сблъскващ ги винаги.
Не позволяващ да забравят.
Не изтриващ любовта им.
Не събиращ душите им.
Само нараняващ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Spas luchev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...