Jun 1, 2017, 10:16 PM

Кръстопът

  Poetry » Love
716 1 0

Кръстопът
С.Л.

 

Два пътя,разделени от години.
Години на мълчание,
години на забрава.
Отдавна загубена плам,
жажда и страст.
Орис преплитаща,
неочаквана.
Играеща си с човешките съдби.
Събира отдавна изгубена любов,
забравена, изчезнала, погубена.
Поглед,за секунди, 
достатъчен за векове.
Пламък отдавна изпарен, 
разпалващ от недрата на сърцето.
Подтискан, години на тишина.
Лек трепет, шумът на сърцето,
нарастващ и ескалиращ.
Затуптяло със същата жажда,
същият огън.
Дълго мълчание или разговор ням.
Очи пълни със щастие,
пълни с любов,
премълчаващи и казващи много.
Страх от рани,
не зараснали
не забравени,
белязани за винаги.
Времето запечатало дълбоко и трайно,
завинаги и непростимо.
Още секунди вглеждане в душите.
Сълзи от мъка и щастие.
И пак на път пресичащ се вечно,
сблъскващ ги винаги.
Не позволяващ да забравят.
Не изтриващ любовта им.
Не събиращ душите им.
Само нараняващ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Spas luchev All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...