Кръстопътища
Кръстопътища
В пепеливо житие, където са реки, блата,
мъгла пребулила небето и света,
вълни пенливи, в приток приютени,
стени, скали и сенки, в мрака притаени.
С плач загърнала се в тайнството, в нощта,
болят ме с капки в дъх, забулени в скръбта.
В мойта гордост или свян, по-бързи от стрела.
Обична разпръсквам се през прореза в скала.
В кадифена пурпур, там, където спя,
и всеки път, когато зажадняла преклоня,
в сатенена прегръдка загръщам се нежно.
В прохладата на бялото... снежно.
И може би покой не ще намеря там отвъд
ни жива или мъртва, разкъсана на кръстопът.
Разпиляна в скръбта от злокобната стрела,
поела за последно мрачни и студени острила.
И там загърната в земята с хладната ù плът
се рее във безвремие теменужено дъхът.
Със който се пилея в любовта си страстна,
как всеки в райски пътища... да тласна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванина Константинова Все права защищены
