Кръстопътища

В пепеливо житие, където са реки, блата,

мъгла пребулила небето и света,

вълни пенливи, в приток приютени,

стени, скали и сенки, в мрака притаени.

С плач загърнала се в тайнството, в нощта,

болят ме с капки в дъх, забулени в скръбта.

В мойта гордост или свян, по-бързи от стрела.

Обична разпръсквам се през прореза в скала.

В кадифена пурпур, там, където спя,

и всеки път, когато зажадняла преклоня,

в сатенена прегръдка загръщам се нежно.

В прохладата на бялото... снежно.

И може би покой не ще намеря там отвъд

ни жива или мъртва, разкъсана на кръстопът.

Разпиляна в скръбта от злокобната стрела,

поела за последно мрачни и студени острила.

И там загърната в земята с хладната ù плът

се рее във безвремие теменужено дъхът.

Със който се пилея в любовта си страстна,

как всеки в райски пътища... да тласна.