Вечерта се спусна,
пълната луна изгря,
смъртта няма как да пропусна,
в ръцете на мрака горя!
Усетих как страхът подло пропълзи,
втрещена опитвам от мъртвата стръв
сега съм обляна цяла в сълзи,
в сълзи от кристал и от кръв!!!
Днес за всеки е черен светът,
тъга и плач се преплитат,
на кръвта всеки усеща вкуса
и без корист в ада полита...
Болка, гняв и омраза
водят ме, сграбчват ме в мрака,
"Трябва ми кръв!!!" познатата фраза,
смъртта дебне, лази и чака...
И днес светът оказал се прав -
там, дето мракът пълзи,
обзема те мъка, страдание, страх
и потъваш в морета от КРЪВ и СЪЛЗИ!!!
© Йоанна Маринова Все права защищены